Algo me habita cuando el mundo calla | Eva R. Picazo

Calla el mundo y
siento una ciudad que vibra,
una ciudad fantasma que
me habita, en medio de la nada
un pájaro me corteja desde
una rama, mientras me dices
que no me vaya, que vuelva
a este silencio de domingo.

Y no quiero dejar esta ciudad
que me habla,
y que dormida me habita,
cuando el mundo calla.

Eva R. Picazo

Más poemas en su blog:

• Geometría proyectada

---
 

Versión al búlgaro del poema Algo me habita cuando el mundo calla

Por Zhivka Baltadzhieva

Para Eva R. Picazo
 

нещо ме обитава, когато светът замлъкнe

замлъква светът и
чувствам един град в мен да вибрира,
град призрак
в мене поселен; сред нищото
някакво птиче от клона си
ме ухажва, докато ти ми повтаряш
недей си отива, върни се
в беззвучието неделно.

И не искам да изоставя града,
който все ми говори и спяща
ме обитава, когато светът замлъкне.

От испански: Живка Балтаджиева

Versión al búlgaro de Zhivka Baltadzhieva